Какво е маскиране на данни и защо е важно за приложенията?

Маскирането на данни е важна техника в сигурността на данните, която се използва за защита на чувствителна информация, като тя се заменя с измислени данни. Един от основните методи за маскиране на данни е статичното маскиране, при което данните се маскират в статично копие на базата данни. Това означава, че оригиналните данни се заменят с маскирани данни в копие, което може да се използва за тестване или разработка без риск от разкриване на чувствителна информация. Статичното маскиране на данни е ефективно, тъй като гарантира, че оригиналните данни никога не напускат защитената среда.

Друг метод е динамичното маскиране на данни, което се прилага в реално време при достъп до данните. Тук данните се маскират, когато се извличат от базата данни, което означава, че потребителите виждат само маскираните данни, докато оригиналните данни остават непроменени в базата данни. Това е особено полезно в ситуации, в които данните трябва да бъдат защитени в продукционни среди, без да се променят основните данни.

Освен това се използва токенизация, при която чувствителните данни се заменят с токени, служещи като препратки към оригиналните данни, които се съхраняват сигурно в отделно хранилище. Токенизацията е ефективна, тъй като намалява риска от изтичане на данни, понеже оригиналните данни не се разкриват в системите, които обработват само токени, което при данните за карти може също да намали обхвата на съответствието с PCI DSS. За разлика от криптирането, при което оригиналните данни могат да бъдат възстановени от всеки, който притежава ключа, токените нямат математическа връзка с данните, но тогава самото хранилище трябва да бъде защитено много внимателно.

Маскирането на данни заменя чувствителните данни с измислени, но реалистични стойности, например измислено име или частично скрит номер на карта. Промяната често е постоянна, така че оригиналните данни не могат да бъдат възстановени от маскираното копие.

Криптирането, от друга страна, преобразува данните в нечетима форма, която може да бъде възстановена с правилния ключ. Криптирането се използва, когато истинските данни трябва отново да бъдат четими за тези, които имат достъп. Маскирането обикновено се използва, когато данните ще се използват за тестване, разработка, анализ или показване, без да се разкрива истинската информация. Двата метода често се допълват.

Маскирането на данни предлага ефективен метод за защита на данните, основан на три ключови свойства:

• Деидентификация: Маскирането на данни заменя чувствителните данни с измислени, но реалистични данни. Това означава, че дори ако данните бъдат компрометирани, те не съдържат истинските чувствителни стойности. Например истински национален идентификационен номер, като ЕГН, може да бъде заменен със случайно генериран номер, който наподобява оригиналния формат, но не може да бъде проследен обратно до конкретно лице. Комбинациите от останалите полета обаче все още могат да идентифицират лица, така че маскирането не означава автоматично анонимизиране.
• Запазване на формата и последователността: Въпреки че данните са маскирани, тяхната структура и формат се запазват, а една и съща стойност може да бъде маскирана последователно в различни таблици, което дава възможност софтуерът да се тества и разработва с реалистични връзки между данните. Това е особено важно в средите за разработка и тестване, където са необходими реалистични данни, за да се гарантира, че приложенията работят правилно.
• Съответствие със законодателството и стандартите: Маскирането на данни помага на организациите да спазват законите и стандартите за защита на данните като Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) и HIPAA. Като се гарантира, че чувствителните данни не се разкриват в непродукционни среди, се намалява рискът от пробиви в данните и произтичащите от тях правни последици.

Съчетанието от деидентификация, запазена структура на данните и съответствие с регулаторните изисквания прави маскирането на данни важна технология за организациите, които искат да защитят чувствителна информация, като същевременно запазят ефективността на своите процеси за разработка и тестване.

Маскирането на данни е основна техника за защита на чувствителна информация в мобилно приложение, като данните се скриват от неоторизирани потребители. Структурираният подход към реализирането на маскиране на данни в мобилно приложение може да включва следните елементи:

• Динамично маскиране на данни: Този метод прилага правила за маскиране на данните в реално време, когато те бъдат поискани, в идеалния случай на сървъра, преди да бъдат изпратени към приложението, така че пълните стойности никога да не достигат ненужно до устройството. Той гарантира, че само оторизирани потребители могат да виждат пълните данни, докато останалите виждат маскирана версия, например само последните четири цифри от номера на карта.
• Статично маскиране на данни: Данните се маскират постоянно в копията на базата данни, което означава, че чувствителната информация остава скрита дори ако такова копие бъде компрометирано. Това е особено полезно за тестовите среди, където разработчиците нямат нужда от достъп до истински данни.
• Токенизация: Чувствителните стойности, като номерата на карти, се заменят с токени, преди да достигнат до приложението, например чрез SDK на доставчика на плащания. Това затруднява хакерите да използват данните дори ако получат достъп до тях.
• Контрол на достъпа на базата на роли (RBAC): Въвеждането на RBAC гарантира, че само потребители с необходимите права за достъп могат да имат достъп до пълните данни или да ги преглеждат. Това може да се комбинира с маскиране на данни, за да се осигурят различни нива на достъп до данните въз основа на ролята на потребителя.
• Криптиране на данни: Криптирането на данните както при пренос, така и в покой защитава от неоторизиран достъп. Дори ако данните бъдат прихванати или откраднати, те са безполезни без правилния ключ за декриптиране.
• Одитни логове: Чрез записване на достъпа до данните в логове разработчиците и екипите по сигурността могат да наблюдават и анализират кой до кои данни има достъп и кога. Самите чувствителни стойности трябва да бъдат маскирани в логовете и отчетите за сривове на приложението. Това помага за идентифициране на подозрителна активност и реагиране на нея.
• Анонимизиране на данни: За допълнителна защита данните могат да бъдат анонимизирани, така че да не могат да бъдат проследени обратно до конкретни лица. Това е полезно в ситуации, в които анализът на данни е необходим, но поверителността трябва да бъде запазена.

Като цяло маскирането на данни в мобилните приложения съчетава техники като динамично и статично маскиране, токенизация, криптиране и контрол на достъпа, за да защити чувствителната информация. Това помага данните да останат сигурни и ограничава щетите в случай на пробив в сигурността.

При статичното маскиране на данни се създава копие на база данни, в което чувствителната информация е заменена постоянно с измислени стойности. След това копието може да се използва в тестови среди и среди за разработка, без истинските данни да напускат продукционната среда.

При динамичното маскиране на данни съхраняваните данни не се променят. Вместо това информацията се скрива или маскира в момента, в който се показва, в зависимост от това кой пита. Служител от поддръжката например може да вижда само последните четири цифри от номера на карта, докато друга роля вижда повече. Статичното маскиране е подходящо за копия на данни, а динамичното – за ограничаване на достъпа в работещата система.

Маскирането на данни е ефективен метод за подпомагане на спазването на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) и други правила за защита на данните, като защитава чувствителната информация от неоторизиран достъп. Когато се използва маскиране на данни, оригиналните данни се заменят с измислени данни, които запазват същия формат и структура, но без да разкриват действителната информация. Това дава възможност данните да се използват за тестване, анализ и разработка, без да се прави компромис с поверителността.

При реализирането на маскиране на данни се използват алгоритми за генериране на маскирани данни, които приличат на оригиналните, но не би трябвало да могат да бъдат проследени обратно до оригиналната информация. Ако маскирането е необратимо и лицата не могат да бъдат повторно идентифицирани, данните са анонимизирани и попадат извън обхвата на GDPR. Ако маскирането е обратимо, както при токенизацията, данните са псевдонимизирани и все още се считат за лични данни съгласно GDPR, въпреки че псевдонимизацията е изрично призната като защитна мярка.

Маскирането на данни може да се извършва на различни нива в зависимост от нуждата от сигурност и анонимност. Например то може да се прилага на ниво поле, при което се маскират само конкретни полета с данни, или на ниво таблица, при което се маскират цели набори от данни. Тази гъвкавост позволява на организациите да приспособят своите стратегии за защита на данните към конкретните си нужди и рисков профил.

Като съчетават маскирането на данни с други мерки за сигурност като криптиране и контрол на достъпа, организациите могат да поддържат чувствителните данни защитени дори когато те се споделят вътрешно или външно. Това помага да се изпълнят изискванията на GDPR за свеждане на данните до минимум и за защита на данните на етапа на проектирането, като същевременно се дава възможност за безопасно използване на данните за бизнес цели.